Eвлоги Георгиев
Евлоги Георгиев е български предприемач, смятан за най-богатия български търговец и банкер от края на 19 век. Той прекарва по-голямата част от живота си (60 години) в чужбина, но не престава да се чувства дълбоко свързан със съдбата на своя народ.
Роден е на 3 октомври 1819 г. в Карлово. Учи при Райно Попович в родния си град, а след това в Пловдив. След приключване на образованието си учителства известно време в Карлово. През 1837 г. заминава за Галац, след което за Букурещ. Започва търговската си кариера на 18-годишна възраст, без капитал. Постепенно разширява своята работа и успява да стане авторитетна личност във финансовия свят. Той и брат му Христо Георгиев участват в множество благотворителни инициативи, и то със значителни суми. В продължение на много години Евлоги Георгиев прави пожертвования за издръжка на бедни ученици в чужбина, за различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и др.
- на болницата в Галац – 100 000 лв.;
- на университета „Карол I“ – 200 000 лв.;
- на Българско девическо училище в Солун – 50 000. лв.;
- на Българска болница в Цариград – 120 000 лв.
Евлоги Георгиев построява фабрика за вълнени платове в Карлово за 500 000 лв.
Венец на филантропическата му дейност е сградата на Софийския университет. Откритото през 1888 г. първо и единствено Висше училище в Княжеството се нуждае от собствен дом. През 1896 г. той подарява на българската държава 800 хил. лв за построяване сграда на университета и предоставя парцел от 10 134 m2 в центъра на София (на стойност 200 хил. лв).
В завещанието си той пише: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“. С прагматизма на делови човек той знае, че просперитетът на българското общество е немислим без висше училище, в което да се преподават предмети „преимуществено от положителните науки с приложение към индустрията“. Неговата последна воля е да се отделят 6 млн. лв. от цялото му състояние и с дохода от тях да се основе и поддържа такова училище. С дарени от него средства е построено и средно техническо училище и фабрика в родния му град Карлово.
Евлоги и Христо Георгиеви са погребани в гробището Белу в Букурещ, Румъния, а гробницата им е призната за архитектурен паметник от румънската държава.
